Кой те в люлка люля
и води те, човеко, по стръмното,
кой те в песни възпя
и те будеше с огън сред тъмното;
кой те милваше с мак
и с тревица, дъхтяща на пролети,
кой до родния праг
с теб, човеко, мечтал бе за полети;
кой сред кървава бран
с теб умираше, после – възкръсваше,
кой вървя поруган,
но на хулите с вяра отвръщаше; ...