Поет
Кой те в люлка люля
и води те, човеко, по стръмното,
кой те в песни възпя
и те будеше с огън сред тъмното;
кой те милваше с мак
и с тревица, дъхтяща на пролети,
кой до родния праг
с теб, човеко, мечтал бе за полети;
кой сред кървава бран
с теб умираше, после – възкръсваше,
кой вървя поруган,
но на хулите с вяра отвръщаше;
кой добрата земя
в топли длани до свойта гръд скъта,
кой за нея горя
и превърна се в паметен въглен...
Кой посреща днес с теб
и изпраща пак бури и жерави?!
Той е само поетът,
несмилаем за земните червеи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
