16 дек. 2004 г., 18:25

Поет 

  Поэзия
1005 0 0

За най-добрия поет

 

Всеки е истински, странен, различен,
честен, умен, верен на принципите си

реалист, по някога и оптимист
до доказване на противното!

Но има такива, които са си просто такива...

 

Когато светлината отново те заслепи.

Когато пресъхне извора на твоите мечти.

Когато чувстваш се безкрайно тъжен.

Когато със сиви облаци денят ти е изпълнен.

Когато уискито в устните ти горчи.

Когато пламъци сърцето ти гори.

Когато иска ти се от нещо да избягаш.

Когато иска ти се даже да заплачеш.

Какво да ти кажа, усмивка да видя?

И нещо друго, истинско да открия.

За да бъдеш пак онова щастливо момче.

За да не тъгуваш, вече никога поне.

Кой събужда тъжните ти мисли?

Кой събужда демоните живи?

Кой кошмарите ти сътворява?

Кой със толкоз подлост се занимава?

И на толкова въпроси как ще отговориш?

Ще кажеш, че вече нищичко не помниш.

В уискито си лед ще сложиш.

И поредната цигара ще запалиш...

И градът ти е безкрайно гаден...

Сякаш всеки ти се струва ненормален!

И макар да виждаш истината в очите,

не изпитваш страх от тълпите!

Случва се да сънуваш красиви неща.

Но си казваш: „ Мамка му, това е лъжа”!

Всеки ден за теб е ново начало,

но донякъде и много измамно.

Дълбоко в себе си вярваш, че я има.

Макар да я подминавяш, тя е жива.

Знаеш, за любовта ти говоря -

Може би те тревожи, че ще те извади от строя?

Или те плаши подлостта, лъжата.

Всъщност силата е в самотата.

Не. Просто си свикнал да бъдеш ти.

Изкоренил си корените на страха си.

Поел си пътя си, от много време насам.

И все едно си минавал точно от там...

Където са войниците без почести погребани...

Където на слепия са се присмели...

Където лудия безцелно се скита...

Където на клошатят отнели са усмивката...

Сякаш харесват ти игличките на тъгата

и май не вярваш изобщо в съдбата.

Би разбил всеки с две думи, вярвам!

Но кога и къде, да кажеш на теб оставям.

Тишината ти е враг, един от многото.

Толкова ти е чуждо покорството.

А личността ти е безкрайно сложна!

Но е като птиците свободна.

За тебе, както виждаш много знам,

но все пак съм някъде там...

Прочета ли нещо твое, нещо ново...

Ще се изгуби всичкото казано слово...

Но изненадай ме отново, моля!

Най-добрия си - това го зная!

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??