30 мая 2012 г., 11:07

Поет

720 0 8

Ти си човекът, обичащ

целия свят и живота.

А най-вече женичките мили

наблизо и далече от теб.

 

За теб те са еднакви

и всички по своему лъжеш.

Но само на една ти остана

верен и винаги предан.

 

Поезия е нейното име,

която в душата спотайваш.

На нея посветил си ù всичко

и живота свой подарил си.

 

А аз имах само твоето аз,

за което живях и се борих.

Не знам дали ме предаде,

или никога ме нямаше там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елена,Минка, благодаря за коментарите .Както винаги много мили.
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Отново минах ,но няма ново.Да ти е живо и здраво детенцето
  • Ели,благодаря за милия коментар.Трогна ме както винаги.Липсват ми добрите ти думи и стихове, но дано скоро ми поправят лаптопа.Това е причината да не ти пиша.Поздрав !
  • Добре, че се отби, Елена, та видях този хубав твой стих.
    ЧРД на детето ти! Здраве и сполука пожелавам от сърце!
    Весел Празник!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...