Ти си човекът, обичащ
целия свят и живота.
А най-вече женичките мили
наблизо и далече от теб.
За теб те са еднакви
и всички по своему лъжеш.
Но само на една ти остана
верен и винаги предан.
Поезия е нейното име,
която в душата спотайваш.
На нея посветил си ù всичко
и живота свой подарил си.
А аз имах само твоето аз,
за което живях и се борих.
Не знам дали ме предаде,
или никога ме нямаше там.
© Елена All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
