Ти си човекът, обичащ
целия свят и живота.
А най-вече женичките мили
наблизо и далече от теб.
За теб те са еднакви
и всички по своему лъжеш.
Но само на една ти остана
верен и винаги предан.
Поезия е нейното име,
която в душата спотайваш.
На нея посветил си ù всичко
и живота свой подарил си.
А аз имах само твоето аз,
за което живях и се борих.
Не знам дали ме предаде,
или никога ме нямаше там.
© Елена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
