14 сент. 2010 г., 11:48

Поет

1.3K 0 2

Наш'те стихове омайни -
рожби на фантазии безкрайни.
Огледален образ на душата,
разтапящ на хората сърцата.
В тези стихове сме аз и ти,
и всичките наши мечти,
нашите надежди и разочарования.
В лириките си вплитаме свойте заклинания.
Вливаме и сърце, и душа,
и любов, и мечти. И сълзи
се стичат по наш'те лица,
и от очите ни хвъркат искри.
Всеки започва своя куплет,
своите чувства пред нас той си излива
и чрез свойте идеи безчет
свойта душа пред нас си разкрива.
Това е поет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...