Sep 14, 2010, 11:48 AM

Поет

  Poetry
1.3K 0 2

Наш'те стихове омайни -
рожби на фантазии безкрайни.
Огледален образ на душата,
разтапящ на хората сърцата.
В тези стихове сме аз и ти,
и всичките наши мечти,
нашите надежди и разочарования.
В лириките си вплитаме свойте заклинания.
Вливаме и сърце, и душа,
и любов, и мечти. И сълзи
се стичат по наш'те лица,
и от очите ни хвъркат искри.
Всеки започва своя куплет,
своите чувства пред нас той си излива
и чрез свойте идеи безчет
свойта душа пред нас си разкрива.
Това е поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...