14.09.2010 г., 11:48

Поет

1.3K 0 2

Наш'те стихове омайни -
рожби на фантазии безкрайни.
Огледален образ на душата,
разтапящ на хората сърцата.
В тези стихове сме аз и ти,
и всичките наши мечти,
нашите надежди и разочарования.
В лириките си вплитаме свойте заклинания.
Вливаме и сърце, и душа,
и любов, и мечти. И сълзи
се стичат по наш'те лица,
и от очите ни хвъркат искри.
Всеки започва своя куплет,
своите чувства пред нас той си излива
и чрез свойте идеи безчет
свойта душа пред нас си разкрива.
Това е поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...