Поетът с мистрия 

Той отдавна пише, реди своите слова,

за хората поета раздава се от сърце и душа.

А в живота той е един човек обикновен,

със свойте радости и болки, но съкровен.

В една ръка перо а с другата мистрия,

той реди слова и тухли една по една.

Така той е съградил живота си, мечта,

с много труд я сбъдва но и с борба!

И сега е пак с мистрия в своята ръка,

подрежда той и измазва живота своя.

Че той труда е голяма негова утеха една,

той бори се и твори, пише стихове за хората.

С нея той направи дом за своите деца,

иззида го за неговите синове, мили чеда.

Той за тях мисли и твори през деня и ноща,

те са далече но имат покрив над своята глава!