20.06.2023 г., 15:17

Поет с мистрия

622 1 1

                               Поетът с мистрия 

 

 

Той отдавна пише, реди своите слова,

за хората поета раздава се от сърце и душа.

А в живота той е един човек обикновен,

със свойте радости и болки, но съкровен.

 

В една ръка перо а с другата мистрия,

той реди слова и тухли една по една.

Така той е съградил живота си, мечта,

с много труд я сбъдва но и с борба!

 

И сега е пак с мистрия в своята ръка,

подрежда той и измазва живота своя.

Че той труда е голяма негова утеха една,

той бори се и твори, пише стихове за хората.

 

С нея той направи дом за своите деца,

иззида го за неговите синове, мили чеда.

Той за тях мисли и твори през деня и ноща,

те са далече но имат покрив над своята глава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...