Поетът с мистрия
Той отдавна пише, реди своите слова,
за хората поета раздава се от сърце и душа.
А в живота той е един човек обикновен,
със свойте радости и болки, но съкровен.
В една ръка перо а с другата мистрия,
той реди слова и тухли една по една.
Така той е съградил живота си, мечта,
с много труд я сбъдва но и с борба!
И сега е пак с мистрия в своята ръка,
подрежда той и измазва живота своя.
Че той труда е голяма негова утеха една,
той бори се и твори, пише стихове за хората.
С нея той направи дом за своите деца,
иззида го за неговите синове, мили чеда.
Той за тях мисли и твори през деня и ноща,
те са далече но имат покрив над своята глава!
© Валентин Миленов Всички права запазени