26 дек. 2019 г., 08:18

Поетесата Никол

881 0 10

Оплете ме в мрежите си една поетеса

от стихове нежни и рими изящни,

в които забравих за скуката, стреса,

и замечтах се за приключения страстни...

 

Та реших да я покана на кафе,

да се видим, да се запознаем...

Седнах аз във романтично сепаре,

предчувствайки, че ме очаква рая...

 

Изведнъж от унеса ми ме изведе

скърцането на стола срещу мен,

очи вдигнах и, мили брате,

какво видях, че седнало е, изумен...

 

Едно брадато и космато същество,

естествено, от мъжки пол,

а нежни и кокетно промълви ми то:

"Здравей, любими, аз съм твоята Никол..."

 

Какво се случи после там, не знам,

избягах скоростно като ракета.

Сега си ближа раните от срам -

разби ме... поетесата в поета...

 

20.12.2015.

 

Георги Каменов 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вдъхновението дебне отвсякъде, Катя 😋
    Благодаря с усмивка 😀😋😀
  • Мисля, че добре му се е отразила срещата на твоя герой. Я виж какво весело и емоционално стихотворение е написал. Вдъхновението може да те сполети и от "брадато същество". Хареса ми.
  • Ми така е, Росилина, капани дебнат навсякъде 😀😋😀
  • И тук се крият подмолни камъни! Разсмя ме, приятелю!
  • Много си права, Довереница 😋
    Благодаря за коментара 😊😋😊

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...