3 окт. 2011 г., 19:46

Поетично

1.2K 0 11

Поетично

 

Не спят поетите.

Подреждат думите във пъстра огърлица.

Не спят, а ето че преваля полунощ.

Тъй тихо е навън.

Заспали са дори дърветата.

И птиците отдавна спят -

сънуват вече втория си сън.

Не, няма скоро да заспят поетите,

защото чувствата, събрани в тях,

си търсят спешно думички по мярка.

Щом ги намерят, втурват се към листа бял

и следват ритъма, който за тях поетът е избрал!

Редят се думите – ту леки и засмени,

ту стон сподавен по изгубена любов....

Така в безсънни нощи стихове се раждат,

заченати от влюбени във словото сърца.

Мънистата са подредени вече в огърлица -

красива е, а те блестят!

Обагрени във розово събуждат се дърветата.

Дошло е време и поетите да спят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...