Oct 3, 2011, 7:46 PM

Поетично

  Poetry » Other
1.2K 0 11

Поетично

 

Не спят поетите.

Подреждат думите във пъстра огърлица.

Не спят, а ето че преваля полунощ.

Тъй тихо е навън.

Заспали са дори дърветата.

И птиците отдавна спят -

сънуват вече втория си сън.

Не, няма скоро да заспят поетите,

защото чувствата, събрани в тях,

си търсят спешно думички по мярка.

Щом ги намерят, втурват се към листа бял

и следват ритъма, който за тях поетът е избрал!

Редят се думите – ту леки и засмени,

ту стон сподавен по изгубена любов....

Така в безсънни нощи стихове се раждат,

заченати от влюбени във словото сърца.

Мънистата са подредени вече в огърлица -

красива е, а те блестят!

Обагрени във розово събуждат се дърветата.

Дошло е време и поетите да спят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...