Поетично
Не спят поетите.
Подреждат думите във пъстра огърлица.
Не спят, а ето че преваля полунощ.
Тъй тихо е навън.
Заспали са дори дърветата.
И птиците отдавна спят -
сънуват вече втория си сън.
Не, няма скоро да заспят поетите,
защото чувствата, събрани в тях,
си търсят спешно думички по мярка.
Щом ги намерят, втурват се към листа бял
и следват ритъма, който за тях поетът е избрал!
Редят се думите – ту леки и засмени,
ту стон сподавен по изгубена любов....
Така в безсънни нощи стихове се раждат,
заченати от влюбени във словото сърца.
Мънистата са подредени вече в огърлица -
красива е, а те блестят!
Обагрени във розово събуждат се дърветата.
Дошло е време и поетите да спят!
© Мария Маринова Всички права запазени
Поздрав за поетите!