3.10.2011 г., 19:46

Поетично

1.2K 0 11

Поетично

 

Не спят поетите.

Подреждат думите във пъстра огърлица.

Не спят, а ето че преваля полунощ.

Тъй тихо е навън.

Заспали са дори дърветата.

И птиците отдавна спят -

сънуват вече втория си сън.

Не, няма скоро да заспят поетите,

защото чувствата, събрани в тях,

си търсят спешно думички по мярка.

Щом ги намерят, втурват се към листа бял

и следват ритъма, който за тях поетът е избрал!

Редят се думите – ту леки и засмени,

ту стон сподавен по изгубена любов....

Така в безсънни нощи стихове се раждат,

заченати от влюбени във словото сърца.

Мънистата са подредени вече в огърлица -

красива е, а те блестят!

Обагрени във розово събуждат се дърветата.

Дошло е време и поетите да спят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...