Поетично
Не влизам в поетични форми – пиша мои!
За мен и залезът не е в оранжево облечен,
дори и облаците пухкави са голи,
а бурното море е с пясъчно елече.
Цветята са и с аромат на време,
житейските пътеки с път без изход.
Дърветата се задушават в кислородно бреме,
а птиците са без гнезда, че не обичат.
А те, Човеците (дали ги има още?)
са силуети, бродещи без чувства,
с очи без поглед, душите им са нощи,
където само тъмнината властва.
Не влизам в поетични норми,
защото съм различна –
дете на времето,
забравило приличие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Ангелова- Яни Все права защищены
.
