12 авг. 2010 г., 11:55

Поетът

705 1 0

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно –
съвестта е замъртвяла,
а мечтата още там е,
но се е вмирисала.

 

Някак странно
думите са поевтиняли.
Опитва се да каже
нещо смислено,
но образите -
болни, пребледняли,
притежават относително
разбиране за истина.

 

Като дете
пред замъглено огледало
Поетът се опитва
да открие смисъла.
Изобщо не е трудно -
Ако съвестта е оживяла
и мечтата ще се върне,
този път
от огъня изчистена.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...