12.08.2010 г., 11:55

Поетът

699 1 0

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно –
съвестта е замъртвяла,
а мечтата още там е,
но се е вмирисала.

 

Някак странно
думите са поевтиняли.
Опитва се да каже
нещо смислено,
но образите -
болни, пребледняли,
притежават относително
разбиране за истина.

 

Като дете
пред замъглено огледало
Поетът се опитва
да открие смисъла.
Изобщо не е трудно -
Ако съвестта е оживяла
и мечтата ще се върне,
този път
от огъня изчистена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...