Реших да напиша стих в плоскостъпен ямб, следвайки традициите в сайта и ще го нарека 😊
Намокрена от леден дъжд.
Една прозрачна пеперуда.
Мечтаеше за Истинския Мъж.
Туй е красивата заблуда.
Да дойде с огнени крила.
Понесъл цветовете на дъгата.
С ефирен танц на любовта.
Политайки да бъдат в небесата.
Навън е мрачен и дъждовен ден.
Настръхнала е бяла сврака.
Щастливи мислите са в плен.
Часовникът безмилостно тиктака.
В улука се процеждат бавно
на капки бистра самота.
Отива си съвсем безславно.
Самотна и отчаяна тъга.
И празни са зелените очи.
На някога разгонената котка.
Във нея обичта мълчи.
Със спомен за една разходка.
Прекрасна мартенска мечта.
В небето грееха звездите.
И тих ветрец донесе миризма.
Примамливо мяукане в ушите.
Студено е, ни лъч от топлина,
къде изчезна слънцето в душите.
Остана есенната сивота.
Отчайващата тишина на дните.
А трябва само малко светлина
да върне радостта в очите.
Като щастливи мънички деца
да си играем със мечтите.
© Гедеон Все права защищены
Зиги, като му сложих ударението на и, за да звучи по френски... Ми то много хубав град с бол поезия. 😄😅🤣🐸