11 окт. 2020 г., 15:16

Поезията е ухание

580 2 6

Поезията е ухание
на тайно и неземно цвете,
любов, мечта плюс дарование
и чувство - в длани го вземете,
по-беззащитно е от птиче,
плашливо е, но непокорно,
лети, танцува, пее, тича,
в сърцето вае неуморно,
и после цветето пониква,
и разцъфтява тъй красиво,
от чувството с възторг изригва,
и оцветява всичко сиво.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Катя
  • Хареса мистиха ти, Милена!
  • Благодаря, Георги! Съгласна съм с тебе, но и когато поезията е меч, пак носи своето ухание
    Благодаря, Силве, нека поезията ни радва и ни окрилява
    Благодаря, Деа, твоите стихове са пълни с толкова цветове и аромати, че с удоволствие пътувам в тях
  • Пъстро да ти е!
  • Колко уханно и красиво... Пожелавам ти цветна градина от усещания!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...