11 окт. 2020 г., 15:16

Поезията е ухание

576 2 6

Поезията е ухание
на тайно и неземно цвете,
любов, мечта плюс дарование
и чувство - в длани го вземете,
по-беззащитно е от птиче,
плашливо е, но непокорно,
лети, танцува, пее, тича,
в сърцето вае неуморно,
и после цветето пониква,
и разцъфтява тъй красиво,
от чувството с възторг изригва,
и оцветява всичко сиво.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Катя
  • Хареса мистиха ти, Милена!
  • Благодаря, Георги! Съгласна съм с тебе, но и когато поезията е меч, пак носи своето ухание
    Благодаря, Силве, нека поезията ни радва и ни окрилява
    Благодаря, Деа, твоите стихове са пълни с толкова цветове и аромати, че с удоволствие пътувам в тях
  • Пъстро да ти е!
  • Колко уханно и красиво... Пожелавам ти цветна градина от усещания!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....