11.10.2020 г., 15:16

Поезията е ухание

574 2 6

Поезията е ухание
на тайно и неземно цвете,
любов, мечта плюс дарование
и чувство - в длани го вземете,
по-беззащитно е от птиче,
плашливо е, но непокорно,
лети, танцува, пее, тича,
в сърцето вае неуморно,
и после цветето пониква,
и разцъфтява тъй красиво,
от чувството с възторг изригва,
и оцветява всичко сиво.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Катя
  • Хареса мистиха ти, Милена!
  • Благодаря, Георги! Съгласна съм с тебе, но и когато поезията е меч, пак носи своето ухание
    Благодаря, Силве, нека поезията ни радва и ни окрилява
    Благодаря, Деа, твоите стихове са пълни с толкова цветове и аромати, че с удоволствие пътувам в тях
  • Пъстро да ти е!
  • Колко уханно и красиво... Пожелавам ти цветна градина от усещания!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...