Поглед
От този поглед смръзва се кръвта ми
понякога във вените, макар че
единствен лек е той за моите рани.
Преглъщам го. И малко ми нагарча.
От този поглед палят ме пожари,
очите ти са две искрящи свещи -
от тези, чийто пламъци не парят,
но обещават спомени... и още нещо.
От този поглед тръгвам, без да питам.
Излишни са ми всякакви въпроси.
И нямам нужда от криле - да литна,
крилете ти любовни щом ме носят.
понякога във вените, макар че
единствен лек е той за моите рани.
Преглъщам го. И малко ми нагарча.
От този поглед палят ме пожари,
очите ти са две искрящи свещи -
от тези, чийто пламъци не парят,
но обещават спомени... и още нещо.
От този поглед тръгвам, без да питам.
Излишни са ми всякакви въпроси.
И нямам нужда от криле - да литна,
крилете ти любовни щом ме носят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
