Поглед, в който потъваш докрай

Поэзия

543 1 4

Слабостта те убива, признай.

Безсимптомно броиш карантина.

Поначало предвиждаше край.

Послеписът едва се размина.

Домошар се оказа страхът.

Малодушен психар чиста проба.

Получава имейл от отвъд.

Параноята вижда прокоба.

Близостта ти залипсва, потрай

до сезонния прилив безмитен.

Поглед, в който потъваш докрай,

прояснява озона в мечтите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Четеш и най-причудливите ми хрумвания, Мария! Донесе ми топлинка.💗

2020-11-24T19:27:43+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз си бях избрала куплета, който е цитирала щурачето Дарина, но не е нужно да се повтаряме. Само ще ти кажа, че се влюбих истински в него, Светличка!💕 Браво 👏!

2020-11-23T22:45:30+02:00
svetlitschka (Светличка)

Все си казвам, от утре почивка. Но дяволчето все човърка нощем. Хубаво е, че споделяш, Дари.☺

2020-11-19T13:18:31+02:00
щураче (любимка)

"Домошар се оказа страхът.
Малодушен психар чиста проба.
Получава имейл от отвъд.
Параноята вижда прокоба."

Много добре казано!

2020-11-19T10:46:23+02:00