19 нояб. 2020 г., 02:11  

Поглед, в който потъваш докрай 

  Поэзия
314 1 4

Слабостта те убива, признай. 

Безсимптомно броиш карантина.

Поначало предвиждаше край.

Послеписът едва се размина.

 

Домошар се оказа страхът.

Малодушен психар чиста проба.

Получава имейл от отвъд.

Параноята вижда прокоба.

 

Близостта ти залипсва, потрай

до сезонния прилив безмитен.

Поглед, в който потъваш докрай,

прояснява озона в мечтите.

 

 

 

 

© СК Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Четеш и най-причудливите ми хрумвания, Мария! Донесе ми топлинка.💗
  • И аз си бях избрала куплета, който е цитирала щурачето Дарина, но не е нужно да се повтаряме. Само ще ти кажа, че се влюбих истински в него, Светличка!💕 Браво 👏!
  • Все си казвам, от утре почивка. Но дяволчето все човърка нощем. Хубаво е, че споделяш, Дари.☺
  • "Домошар се оказа страхът.
    Малодушен психар чиста проба.
    Получава имейл от отвъд.
    Параноята вижда прокоба."

    Много добре казано!
Предложения
: ??:??