Поглед, в който потъваш докрай

Poesía

544 1 4

Слабостта те убива, признай.

Безсимптомно броиш карантина.

Поначало предвиждаше край.

Послеписът едва се размина.

Домошар се оказа страхът.

Малодушен психар чиста проба.

Получава имейл от отвъд.

Параноята вижда прокоба.

Близостта ти залипсва, потрай

до сезонния прилив безмитен.

Поглед, в който потъваш докрай,

прояснява озона в мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Четеш и най-причудливите ми хрумвания, Мария! Донесе ми топлинка.💗

2020-11-24T19:27:43+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз си бях избрала куплета, който е цитирала щурачето Дарина, но не е нужно да се повтаряме. Само ще ти кажа, че се влюбих истински в него, Светличка!💕 Браво 👏!

2020-11-23T22:45:30+02:00
svetlitschka (Светличка)

Все си казвам, от утре почивка. Но дяволчето все човърка нощем. Хубаво е, че споделяш, Дари.☺

2020-11-19T13:18:31+02:00
щураче (любимка)

"Домошар се оказа страхът.
Малодушен психар чиста проба.
Получава имейл от отвъд.
Параноята вижда прокоба."

Много добре казано!

2020-11-19T10:46:23+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0