Поглед, в който потъваш докрай

Poesía

541 1 4

Слабостта те убива, признай.

Безсимптомно броиш карантина.

Поначало предвиждаше край.

Послеписът едва се размина.

Домошар се оказа страхът.

Малодушен психар чиста проба.

Получава имейл от отвъд.

Параноята вижда прокоба.

Близостта ти залипсва, потрай

до сезонния прилив безмитен.

Поглед, в който потъваш докрай,

прояснява озона в мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Четеш и най-причудливите ми хрумвания, Мария! Донесе ми топлинка.💗

2020-11-24T19:27:43+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз си бях избрала куплета, който е цитирала щурачето Дарина, но не е нужно да се повтаряме. Само ще ти кажа, че се влюбих истински в него, Светличка!💕 Браво 👏!

2020-11-23T22:45:30+02:00
svetlitschka (Светличка)

Все си казвам, от утре почивка. Но дяволчето все човърка нощем. Хубаво е, че споделяш, Дари.☺

2020-11-19T13:18:31+02:00
щураче (любимка)

"Домошар се оказа страхът.
Малодушен психар чиста проба.
Получава имейл от отвъд.
Параноята вижда прокоба."

Много добре казано!

2020-11-19T10:46:23+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0