Nov 19, 2020, 2:11 AM  

Поглед, в който потъваш докрай

  Poetry
540 1 4

Слабостта те убива, признай. 

Безсимптомно броиш карантина.

Поначало предвиждаше край.

Послеписът едва се размина.

 

Домошар се оказа страхът.

Малодушен психар чиста проба.

Получава имейл от отвъд.

Параноята вижда прокоба.

 

Близостта ти залипсва, потрай

до сезонния прилив безмитен.

Поглед, в който потъваш докрай,

прояснява озона в мечтите.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Четеш и най-причудливите ми хрумвания, Мария! Донесе ми топлинка.💗
  • И аз си бях избрала куплета, който е цитирала щурачето Дарина, но не е нужно да се повтаряме. Само ще ти кажа, че се влюбих истински в него, Светличка!💕 Браво 👏!
  • Все си казвам, от утре почивка. Но дяволчето все човърка нощем. Хубаво е, че споделяш, Дари.☺
  • "Домошар се оказа страхът.
    Малодушен психар чиста проба.
    Получава имейл от отвъд.
    Параноята вижда прокоба."

    Много добре казано!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...