Поглед, в който потъваш докрай

Poetry

539 1 4

Слабостта те убива, признай.

Безсимптомно броиш карантина.

Поначало предвиждаше край.

Послеписът едва се размина.

Домошар се оказа страхът.

Малодушен психар чиста проба.

Получава имейл от отвъд.

Параноята вижда прокоба.

Близостта ти залипсва, потрай

до сезонния прилив безмитен.

Поглед, в който потъваш докрай,

прояснява озона в мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Четеш и най-причудливите ми хрумвания, Мария! Донесе ми топлинка.💗

2020-11-24T19:27:43+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз си бях избрала куплета, който е цитирала щурачето Дарина, но не е нужно да се повтаряме. Само ще ти кажа, че се влюбих истински в него, Светличка!💕 Браво 👏!

2020-11-23T22:45:30+02:00
svetlitschka (Светличка)

Все си казвам, от утре почивка. Но дяволчето все човърка нощем. Хубаво е, че споделяш, Дари.☺

2020-11-19T13:18:31+02:00
щураче (любимка)

"Домошар се оказа страхът.
Малодушен психар чиста проба.
Получава имейл от отвъд.
Параноята вижда прокоба."

Много добре казано!

2020-11-19T10:46:23+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0