И тази нощ пропита е с тъга, а на небето греят хиляди звезди, и аз лежа под тях съвсем сама, и сълзите напират в моите очи. И мисля си как искам само да ме докосне любовта поне веднъж. Главата си да отпусна на нечие рамо, за кратко да усетя близостта на мъж. Не моля за повече, стига ми минута, а нека след това дори да си отиде, аз кротко ще се свия на тишината в скута и отново поглед ще зарея във звездите.