30 нояб. 2008 г., 18:19

Погледи

901 0 0
                Погледи

Бързокраката ми мисъл
се разхожда с манекени.
И редуват се безмълвно
пъстроцветните премени.

Бавно, плавно, колебливо
се подреждат строги рими.
И с вибриращия трафик
се догонва нежността ми.

Гледам своите пътеки,
натежали в кръговрата,
те довеждат с топли думи
към приятелска утеха.

Чудя се и не разбирам
глас дали ще ми остане,
да кротувам в топли стаи,
пълни с гнили параграфи.

Ето, броди над безкрая
чувството, че съм приета
под невидимите стрехи
в къщата от памтивека.

Спомените се въргалят
в стари, крехки чекмеджета,
с вълчи апетит изяждат,
с безкомпромисна несрета.

Протегнете си ръцете
с гладни и венчани пръсти!
Към духовна безпросвета
водят святи еретици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....