Погледи

30 нояб. 2008 г., 18:19

Поэзия » Другая

556 0 0

Погледи

Бързокраката ми мисъл
се разхожда с манекени.
И редуват се безмълвно
пъстроцветните премени.

Бавно, плавно, колебливо
се подреждат строги рими.
И с вибриращия трафик
се догонва нежността ми.

Гледам своите пътеки,
натежали в кръговрата,
те довеждат с топли думи
към приятелска утеха.

Чудя се и не разбирам
глас дали ще ми остане,
да кротувам в топли стаи,
пълни с гнили параграфи.

Ето, броди над безкрая
чувството, че съм приета
под невидимите стрехи
в къщата от памтивека.

Спомените се въргалят
в стари, крехки чекмеджета,
с вълчи апетит изяждат,
с безкомпромисна несрета.

Протегнете си ръцете
с гладни и венчани пръсти!
Към духовна безпросвета
водят святи еретици.

Погледи

Свързани произведения

Комментарии

Предложения