Погледи
Бързокраката ми мисъл
се разхожда с манекени.
И редуват се безмълвно
пъстроцветните премени.
Бавно, плавно, колебливо
се подреждат строги рими.
И с вибриращия трафик
се догонва нежността ми.
Гледам своите пътеки,
натежали в кръговрата,
те довеждат с топли думи
към приятелска утеха.
Чудя се и не разбирам
глас дали ще ми остане,
да кротувам в топли стаи,
пълни с гнили параграфи.
Ето, броди над безкрая
чувството, че съм приета
под невидимите стрехи
в къщата от памтивека.
Спомените се въргалят
в стари, крехки чекмеджета,
с вълчи апетит изяждат,
с безкомпромисна несрета.
Протегнете си ръцете
с гладни и венчани пръсти!
Към духовна безпросвета
водят святи еретици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ди Цветкова Всички права запазени