Nov 30, 2008, 6:19 PM

Погледи

  Poetry » Other
900 0 0
                Погледи

Бързокраката ми мисъл
се разхожда с манекени.
И редуват се безмълвно
пъстроцветните премени.

Бавно, плавно, колебливо
се подреждат строги рими.
И с вибриращия трафик
се догонва нежността ми.

Гледам своите пътеки,
натежали в кръговрата,
те довеждат с топли думи
към приятелска утеха.

Чудя се и не разбирам
глас дали ще ми остане,
да кротувам в топли стаи,
пълни с гнили параграфи.

Ето, броди над безкрая
чувството, че съм приета
под невидимите стрехи
в къщата от памтивека.

Спомените се въргалят
в стари, крехки чекмеджета,
с вълчи апетит изяждат,
с безкомпромисна несрета.

Протегнете си ръцете
с гладни и венчани пръсти!
Към духовна безпросвета
водят святи еретици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...