Погледни отново към тъмнината.
Виждаш ли ме? Поне насън. Аз съм там.
Чакам да ме извикаш пак към себе си,
а след това отново да ме захвърлиш.

Погледни без болка към тъмнината.
Виждаш ли ме? Сливам се – бяла – с нея.
Тези тъмни силуети ме обгръщат
и ми приличат на твоите прегръдки.

Погледни прощално към тъмнината.
Усещаш ли ме? Липсва ми топлина.
Студено е точно като сърцето ти,
което сама се опитвам да сгрея.

Погледни направо към тъмнината.
Виждаш ли? Аз все още без теб съм там.
Малката светлина, идваща от мене,
започва да угасва.
Без теб.
И без обич.