Mar 10, 2017, 4:39 PM

Погледни

514 0 0

Погледни отново към тъмнината.
Виждаш ли ме? Поне насън. Аз съм там.
Чакам да ме извикаш пак към себе си,
а след това отново да ме захвърлиш.

Погледни без болка към тъмнината.
Виждаш ли ме? Сливам се – бяла – с нея.
Тези тъмни силуети ме обгръщат
и ми приличат на твоите прегръдки.

Погледни прощално към тъмнината.
Усещаш ли ме? Липсва ми топлина.
Студено е точно като сърцето ти,
което сама се опитвам да сгрея.

Погледни направо към тъмнината.
Виждаш ли? Аз все още без теб съм там.
Малката светлина, идваща от мене,
започва да угасва.
Без теб.
И без обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Ботушанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...