Погребение
Влакът на дните отмина по глухите релси
и навън заваля -
тъга и въпроси, студ и тъга...
Замина Човекът
и уж толкова хора,
а гробът му май опустя.
Валеше.
И някой прошепна клишето,
че плаче небето,
че и то за човека скърби.
А как не разбират -
валеше Небето -
при мъртвия слезе,
та дългия път до себе си
да му спести.
и навън заваля -
тъга и въпроси, студ и тъга...
Замина Човекът
и уж толкова хора,
а гробът му май опустя.
Валеше.
И някой прошепна клишето,
че плаче небето,
че и то за човека скърби.
А как не разбират -
валеше Небето -
при мъртвия слезе,
та дългия път до себе си
да му спести.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
