rummis (Румяна Славкова)
113 102
7.10.2006 г., 23:12 ч.

Погребение 

  Поезия
2293 0 4
Влакът на дните отмина по глухите релси
и навън заваля -
тъга и въпроси, студ и тъга...
Замина Човекът
и уж толкова хора,
а гробът му май опустя.

Валеше.
И някой прошепна клишето,
че плаче небето,
че и то за човека скърби.
А как не разбират -
валеше Небето -
при мъртвия слезе,
та дългия път до себе си
да му спести.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • поздравления за този стих, Руми!
  • валеше Небето -
    при мъртвия слезе,

    Прекрасно се изразяваш!
  • Трогателно и много тъжно...Този стих ми напомни за погребението на един от най-скъпите ми хора на този свят...Благодаря ти за невероятният стих...
  • А как не разбират -
    валеше Небето -
    при мъртвия слезе,
    та дългия път до себе си
    да му спести.

    ...това ми хареса!А ако го пооправиш...
Предложения
: ??:??