fragola (Дида Христозова)
62 135
8 янв. 2010 г., 11:42

Погрешни схващания за Живота и Любовта 

  Поэзия » Философская
1008 0 12

Човекът е същество до болка необяснимо.
Понякога е силно, а понякога лесно ранимо
и доста често потъва самò във заблуди,
поддавайки лесно на страховете си луди.

Животът като даденост сякаш усеща,
промени и новости се бои да посреща
и кара направо, скрил очи зад капаци...
от ценности стреснат и сам роб на глупаци...

Дори любовта си някак химерно приема,
търсейки сродното, път грешен поема,
а после в стената, изградил от безумие,
главата си блъска чак до... малоумие...

Във крайности скача и не вижда контраста,
забил нокти във скуката, сякаш е краста!
Чертае сиви контури, но не и картини,
а после на Господ се моли: “За бога, спаси ме!“

Човекът е рожба на собствени въжделения,
поддал се потайно на скритите копнения...
обичащ по начин, приет от вси за модност,
определящ на чувствата ни срокове на годност...

А всъщност е толкова просто да си кажеш:
„разчупвам черупката...“ и да се покажеш!
От Живота да грабиш със шепи нечовешки
и отговор да потърсиш за всичките си грешки!

Да усетиш как въздухът през тебе минава -
да дишаш и... дишаш... и така... до забрава...
Да тръгнеш, дори и без цел, през полето...
да легнеш в тревата, покрит само... с небето!

От Любовта да узнаеш, че не само се страда.
Не болест, не мит е - за самотата пощада...
когато си обичан и сам обичал си безумно,
живял си ти достойно, па макар и неразумно!

Тогава Любовта е не болезнената, страшната...
Тогава Любовта е не потисканата, прашната!
Тогава тя е полъхът на Вятъра в косите ни...
тогава тя е Бурята от сЪлзи във очите ни!

Тогава ще разкъсаме оковите и нормите...
Тогава ще разчупим и калъпите и формите.
По-истински от бурите, по-жадни от вълните,
по-живи от живота ще последваме мечтите!

© Дида Христозова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, но пък аз имам!
  • Съгласен съм. Въпреки, че не бих имал нищо против да съм между прегърнатите.
  • Благодаря, за коментарите ви, приятели...но, забелязах, че има дублиране на имена и никове и за да няма оставени погрешни впечатления, искам да поясня - прегръдката отправена по-долу, е към slan4ogled (Радослава Костадинова)...Пожелавам на всички ви много усмивки!
  • Аз съм още по-трогнат, Диди. Защото си познала предварително какво искам да кажа...
  • Благодаря ти, Радослава...трогната съм! Прегръщам те!
  • Ако изнесеш рецитал от свои стихове на мечката от визитката ти, то същата със сигурност ще премине в света на ...живите!... Струва си човек да направи подобен експеримент.
    А с написаното от теб тук за пореден път съм толкова съгласна, че ми иде да си го закача някъде на видно място! Поздрави на теб и таланта ти!
  • Приказна чудесия... !!!
  • Белла...ти на обратно ли четеш стиховете? ))
  • Много хубаво и мъдро! Поздрави!
  • Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • Не отричам...началото е разкриване на реалната ситуация, каквато е през моите очи....а в края вплитам идея как би могло да бъде, какво бихме могли да направим, за да се почувстваме отново живи, влюбени и щастливи...В началото е изобразена "болестта", а в края - "лекарството" и резултата...Благодаря за коментарите!
  • Абсолютно съм съгласна с твърденията ти. Но ми се струва, че към края някак отричаш началото на стихотворението. Обаче и с това съм съгласна.
Предложения
: ??:??