Човекът е същество до болка необяснимо.
Понякога е силно, а понякога лесно ранимо
и доста често потъва самò във заблуди,
поддавайки лесно на страховете си луди.
Животът като даденост сякаш усеща,
промени и новости се бои да посреща
и кара направо, скрил очи зад капаци...
от ценности стреснат и сам роб на глупаци...
Дори любовта си някак химерно приема,
търсейки сродното, път грешен поема,
а после в стената, изградил от безумие,
главата си блъска чак до... малоумие... ...