Погрешни схващания за Живота и Любовта
Човекът е същество до болка необяснимо.
Понякога е силно, а понякога лесно ранимо
и доста често потъва самò във заблуди,
поддавайки лесно на страховете си луди.
Животът като даденост сякаш усеща,
промени и новости се бои да посреща
и кара направо, скрил очи зад капаци...
от ценности стреснат и сам роб на глупаци...
Дори любовта си някак химерно приема,
търсейки сродното, път грешен поема,
а после в стената, изградил от безумие,
главата си блъска чак до... малоумие...
Във крайности скача и не вижда контраста,
забил нокти във скуката, сякаш е краста!
Чертае сиви контури, но не и картини,
а после на Господ се моли: “За бога, спаси ме!“
Човекът е рожба на собствени въжделения,
поддал се потайно на скритите копнения...
обичащ по начин, приет от вси за модност,
определящ на чувствата ни срокове на годност...
А всъщност е толкова просто да си кажеш:
„разчупвам черупката...“ и да се покажеш!
От Живота да грабиш със шепи нечовешки
и отговор да потърсиш за всичките си грешки!
Да усетиш как въздухът през тебе минава -
да дишаш и... дишаш... и така... до забрава...
Да тръгнеш, дори и без цел, през полето...
да легнеш в тревата, покрит само... с небето!
От Любовта да узнаеш, че не само се страда.
Не болест, не мит е - за самотата пощада...
когато си обичан и сам обичал си безумно,
живял си ти достойно, па макар и неразумно!
Тогава Любовта е не болезнената, страшната...
Тогава Любовта е не потисканата, прашната!
Тогава тя е полъхът на Вятъра в косите ни...
тогава тя е Бурята от сЪлзи във очите ни!
Тогава ще разкъсаме оковите и нормите...
Тогава ще разчупим и калъпите и формите.
По-истински от бурите, по-жадни от вълните,
по-живи от живота ще последваме мечтите!
© Дида Христозова All rights reserved.
