на Силвия Илиева
Ограбена и безприютна
нощта търси своята луна:
с мисъл за любов и утро,
със зов зове за светлина.
Отронени сълзи-звездите
сеят слово сред душата...
Въпроси никнат и питат:
"Къде отиде светлината?"
© Стойчо Станев Все права защищены