15 dic 2022, 16:17

Похитен празник 

  Poesía
641 7 18

    на Силвия Илиева 

 

Ограбена и безприютна 

нощта търси своята луна:

с мисъл за любов и утро, 

със зов зове за светлина.

 

Отронени сълзи-звездите 

сеят слово сред душата...

Въпроси никнат и питат:

"Къде отиде светлината?"

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара,Таня!
  • Хубав стих!
  • Благодаря за пожеланията, Латинка-Златна!
    Приеми моите поздрави за светли празници!
  • Поздрави за теб и Plevel (Силвия Илиева)!
    Бъдете в светлината!
  • Благодаря за коментара, Георги!
  • Чудесно.
  • Благодаря за коментара, Миночка!
    Радвам се за теб, Силвия!
    Да бъде светло в душите ви!
  • Много ме зарадва, Стойчо! Благодаря ти още веднъж.
  • Хубаво посвещение, Стойчо. Да зарадваш една душа, си е жест на доброта и човечност!
  • Благодаря за оценката, Иван!
    Благодаря за коментара, Скитница!
  • Много хубаво посвещение! Силвето го заслужава!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Радвам се, че сме оценили творческите възможности на Силвия Илиева!
    Много рядко си позволявам да оценявам колегите, но тя безспорно очарова с поезията и прозата си!
  • Поздравление, Стойчо!
    Силвето заслужава такова посвещение.
  • Благодаря за коментарите и оценките, Антоанета, Катя и Виолета!
    Силвия, посвещението е за цялостното ти творчество!
  • Поздравявам те за това, Стойчо
  • Нямам думи. Шашна ме, Стойчо. Изключително ти благодаря за светлината. Беше тъмно, а сега свети в мен. Не знам с какво съм я заслужила, едва ли съм, но ти благодаря от все сърце за благородството да я споделиш. За мен е чест.
  • Поздравления за творбата ти, Стойчо!
  • Много хубаво посвещение, Стойчо! Светлината е в душата!
Propuestas
: ??:??