Point of no return
Достигнахме изглежда точката
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне!
Не можеш просто...
с бял коректор да минеш върху тях,
да ги зачеркнеш и забравиш!
Не беше даже точка на кипене...
На прекипяване по-скоро беше!
Какво си мислеше ти толкоз време?
Че лъжеш някого?
Че никой нищо не разбира?
Че знаците, за друг са нечетливи?
Омразата в очите... непозната?
И думите горчиви и жестоки -
неразбрани?
Това ли е, което искаше?
Да имаш... свободата?
Тя винаги била е твоя!
Могъл си винаги да отлетиш!
Крилете ти не съм отрязала!
Или робуваше на догми...
във които сам не вярваш?
Във дълг и във семейство,
които значат нищичко за тебе -
ала се правиш на дълбоко вярващ!
Това ли бе,
разковничето на проблема?
Или пък просто...липсата на обич?
Не можеш, да очакваш обич,
щом нямаш никаква във тебе!
Не можеш да запалиш огън,
заливайки огнището с вода и лед!
Дано щастлив си!
Дано го срещнеш щастието твое...
Дано научиш се и да говориш...
Преди отново,
пак достигнеш точката,
която, връщане назад
не позволява !!!
Valentina Митова
12/13/2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
