2 нояб. 2008 г., 11:07

Поисках

1.2K 0 11
 

Опитах да избягам:

тесни улици

по стръмното към тебе се заплитат.

Прозорците обстрелват ме със упреци

и вграждат сянката ми под стените.

 

Посегнах да зачеркна

всички думи -

нагарча в гърлото ми от мълчание:
преградите, израсли помежду ни,

отдавна те държат на разстояние.

 

Прелистих да отворя

нови страници -

надъвкали сме старите от сричане:

прескочим ли страха на всички граници,

печелим свободата да обичаме.

 

Потърсих светлината

от очите ти

под пепелта на вчерашния огън -

намерих топлината на сълзите.

... поисках да се върна... а не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре държиш ритмичната стъпка. Отпосле ли насичаш класическия стих?
  • "прескочим ли страха на всички граници,

    печелим свободата да обичаме."-Защо ни е страха, когато тази свобода е най-ценното, което имаме...

    "Потърсих светлината

    от очите ти

    под пепелта на вчерашния огън -

    намерих топлината на сълзите.

    ... поисках да се върна... а не мога"
    Стихът е безкрайно хубав!
  • Поздрави, Данче!
  • Леката атлетика е майката на всички спортове. Но ви моля, мили момичета, бягайте само за участие - както гласи олимпийският принцип. Намалете темпото, поне докато се побере в космичния ни пулс.
  • Хареса ми много!
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...