Nov 2, 2008, 11:07 AM

Поисках

  Poetry » Other
1.2K 0 11
 

Опитах да избягам:

тесни улици

по стръмното към тебе се заплитат.

Прозорците обстрелват ме със упреци

и вграждат сянката ми под стените.

 

Посегнах да зачеркна

всички думи -

нагарча в гърлото ми от мълчание:
преградите, израсли помежду ни,

отдавна те държат на разстояние.

 

Прелистих да отворя

нови страници -

надъвкали сме старите от сричане:

прескочим ли страха на всички граници,

печелим свободата да обичаме.

 

Потърсих светлината

от очите ти

под пепелта на вчерашния огън -

намерих топлината на сълзите.

... поисках да се върна... а не мога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре държиш ритмичната стъпка. Отпосле ли насичаш класическия стих?
  • "прескочим ли страха на всички граници,

    печелим свободата да обичаме."-Защо ни е страха, когато тази свобода е най-ценното, което имаме...

    "Потърсих светлината

    от очите ти

    под пепелта на вчерашния огън -

    намерих топлината на сълзите.

    ... поисках да се върна... а не мога"
    Стихът е безкрайно хубав!
  • Поздрави, Данче!
  • Леката атлетика е майката на всички спортове. Но ви моля, мили момичета, бягайте само за участие - както гласи олимпийският принцип. Намалете темпото, поне докато се побере в космичния ни пулс.
  • Хареса ми много!
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...