Nov 2, 2008, 11:07 AM

Поисках

  Poetry » Other
1.2K 0 11
 

Опитах да избягам:

тесни улици

по стръмното към тебе се заплитат.

Прозорците обстрелват ме със упреци

и вграждат сянката ми под стените.

 

Посегнах да зачеркна

всички думи -

нагарча в гърлото ми от мълчание:
преградите, израсли помежду ни,

отдавна те държат на разстояние.

 

Прелистих да отворя

нови страници -

надъвкали сме старите от сричане:

прескочим ли страха на всички граници,

печелим свободата да обичаме.

 

Потърсих светлината

от очите ти

под пепелта на вчерашния огън -

намерих топлината на сълзите.

... поисках да се върна... а не мога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре държиш ритмичната стъпка. Отпосле ли насичаш класическия стих?
  • "прескочим ли страха на всички граници,

    печелим свободата да обичаме."-Защо ни е страха, когато тази свобода е най-ценното, което имаме...

    "Потърсих светлината

    от очите ти

    под пепелта на вчерашния огън -

    намерих топлината на сълзите.

    ... поисках да се върна... а не мога"
    Стихът е безкрайно хубав!
  • Поздрави, Данче!
  • Леката атлетика е майката на всички спортове. Но ви моля, мили момичета, бягайте само за участие - както гласи олимпийският принцип. Намалете темпото, поне докато се побере в космичния ни пулс.
  • Хареса ми много!
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...