2.11.2008 г., 11:07

Поисках

1.2K 0 11
 

Опитах да избягам:

тесни улици

по стръмното към тебе се заплитат.

Прозорците обстрелват ме със упреци

и вграждат сянката ми под стените.

 

Посегнах да зачеркна

всички думи -

нагарча в гърлото ми от мълчание:
преградите, израсли помежду ни,

отдавна те държат на разстояние.

 

Прелистих да отворя

нови страници -

надъвкали сме старите от сричане:

прескочим ли страха на всички граници,

печелим свободата да обичаме.

 

Потърсих светлината

от очите ти

под пепелта на вчерашния огън -

намерих топлината на сълзите.

... поисках да се върна... а не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре държиш ритмичната стъпка. Отпосле ли насичаш класическия стих?
  • "прескочим ли страха на всички граници,

    печелим свободата да обичаме."-Защо ни е страха, когато тази свобода е най-ценното, което имаме...

    "Потърсих светлината

    от очите ти

    под пепелта на вчерашния огън -

    намерих топлината на сълзите.

    ... поисках да се върна... а не мога"
    Стихът е безкрайно хубав!
  • Поздрави, Данче!
  • Леката атлетика е майката на всички спортове. Но ви моля, мили момичета, бягайте само за участие - както гласи олимпийският принцип. Намалете темпото, поне докато се побере в космичния ни пулс.
  • Хареса ми много!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....