Поисках си вятър
Написах ти думи, с които да идвам при тебе,
поисках си вятър, по него писмо да ти пратя,
мостове прокарвах над бездни, наречени време,
а пътя с ръцете намирах, обсебен от мрака.
Катерих скалите, въжета ми бяха мечтите,
реките без брод прекосявах с едничка надежда,
че вярна посока избрал съм, че в края на дните
лика ти ще зърна, макар и в минута последна.
Мъглата ми стана одежда, а вълците - братя,
в земята от злобата скрих се, но пак ме намери,
поисках си вятър по него писмо да ти пратя,
сподавени в сълзи слова, прегръдка от мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петко Илиев Все права защищены
