30 июл. 2021 г., 14:15

Пожар

568 0 3

В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.


Пожарът, дето идва да ме стопли
Този дето всяка злост ще заличи
И ще превърне в пепел моите вопли
И ще съгради отново моите мечти.

 

Дробовете ми са още пълни с горести

За минало, театри, карнавали

Но огънят ще излекува тези болести,

Които толкова от мен са крали.

 

Пък пламъкът дано да бъде моят дар,

За който няма стоп и няма пречки

И тогава нека борят се с пожар

Вашите изгаснали кибритни клечки.

 

В устата ми бе вкус горчив

На можеше и щеше, но не беше

Но огънят ми вече пази ме - ревнив,

Че толкова години в мене спеше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, но трябва да се редактира малко, за да се спази такта. След време, като го прочетеш отново, ще видиш къде се накъсва ритъма, какво трябва да се отнеме, и какво - да се добави. Трябва да мине малко време.
  • И на мен ми хареса! Браво!
  • Много хубаво. Браво! Давай смело, има талант в теб, а също и интелект

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...