Пожар

30 июл. 2021 г., 14:15

Поэзия

355 0 3

В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.

Пожарът, дето идва да ме стопли
Този дето всяка злост ще заличи
И ще превърне в пепел моите вопли
И ще съгради отново моите мечти.

Дробовете ми са още пълни с горести

За минало, театри, карнавали

Но огънят ще излекува тези болести,

Които толкова от мен са крали.

Пък пламъкът дано да бъде моят дар,

За който няма стоп и няма пречки

И тогава нека борят се с пожар

Вашите изгаснали кибритни клечки.

В устата ми бе вкус горчив

На можеше и щеше, но не беше

Но огънят ми вече пази ме - ревнив,

Че толкова години в мене спеше...

Петър1 (Петър Димитров)

2021-08-28T09:16:12+03:00

Хубаво е, но трябва да се редактира малко, за да се спази такта. След време, като го прочетеш отново, ще видиш къде се накъсва ритъма, какво трябва да се отнеме, и какво - да се добави. Трябва да мине малко време.
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-08-28T09:13:03+03:00

И на мен ми хареса! Браво!
щураче (любимка)

2021-08-28T08:33:42+03:00

Много хубаво. Браво! Давай смело, има талант в теб, а също и интелект