30 июл. 2021 г., 14:15

Пожар

574 0 3

В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.


Пожарът, дето идва да ме стопли
Този дето всяка злост ще заличи
И ще превърне в пепел моите вопли
И ще съгради отново моите мечти.

 

Дробовете ми са още пълни с горести

За минало, театри, карнавали

Но огънят ще излекува тези болести,

Които толкова от мен са крали.

 

Пък пламъкът дано да бъде моят дар,

За който няма стоп и няма пречки

И тогава нека борят се с пожар

Вашите изгаснали кибритни клечки.

 

В устата ми бе вкус горчив

На можеше и щеше, но не беше

Но огънят ми вече пази ме - ревнив,

Че толкова години в мене спеше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, но трябва да се редактира малко, за да се спази такта. След време, като го прочетеш отново, ще видиш къде се накъсва ритъма, какво трябва да се отнеме, и какво - да се добави. Трябва да мине малко време.
  • И на мен ми хареса! Браво!
  • Много хубаво. Браво! Давай смело, има талант в теб, а също и интелект

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...