В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.
Пожарът, дето идва да ме стопли
Този дето всяка злост ще заличи
И ще превърне в пепел моите вопли
И ще съгради отново моите мечти.
Дробовете ми са още пълни с горести
За минало, театри, карнавали
Но огънят ще излекува тези болести,
Които толкова от мен са крали.
Пък пламъкът дано да бъде моят дар,
За който няма стоп и няма пречки
И тогава нека борят се с пожар
Вашите изгаснали кибритни клечки.
В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
Но огънят ми вече пази ме - ревнив,
Че толкова години в мене спеше...
© Екатерина Георгиева All rights reserved.