Jul 30, 2021, 2:15 PM

Пожар

Poetry

569 0 3

В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.

Пожарът, дето идва да ме стопли
Този дето всяка злост ще заличи
И ще превърне в пепел моите вопли
И ще съгради отново моите мечти.

Дробовете ми са още пълни с горести

За минало, театри, карнавали

Но огънят ще излекува тези болести,

Които толкова от мен са крали.

Пък пламъкът дано да бъде моят дар,

За който няма стоп и няма пречки

И тогава нека борят се с пожар

Вашите изгаснали кибритни клечки.

В устата ми бе вкус горчив

На можеше и щеше, но не беше

Но огънят ми вече пази ме - ревнив,

Че толкова години в мене спеше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Хубаво е, но трябва да се редактира малко, за да се спази такта. След време, като го прочетеш отново, ще видиш къде се накъсва ритъма, какво трябва да се отнеме, и какво - да се добави. Трябва да мине малко време.

2021-08-28T09:16:12+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

И на мен ми хареса! Браво!

2021-08-28T09:13:03+03:00
щураче (любимка)

Много хубаво. Браво! Давай смело, има талант в теб, а също и интелект

2021-08-28T08:33:42+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0