30.07.2021 г., 14:15

Пожар

570 0 3

В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.


Пожарът, дето идва да ме стопли
Този дето всяка злост ще заличи
И ще превърне в пепел моите вопли
И ще съгради отново моите мечти.

 

Дробовете ми са още пълни с горести

За минало, театри, карнавали

Но огънят ще излекува тези болести,

Които толкова от мен са крали.

 

Пък пламъкът дано да бъде моят дар,

За който няма стоп и няма пречки

И тогава нека борят се с пожар

Вашите изгаснали кибритни клечки.

 

В устата ми бе вкус горчив

На можеше и щеше, но не беше

Но огънят ми вече пази ме - ревнив,

Че толкова години в мене спеше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, но трябва да се редактира малко, за да се спази такта. След време, като го прочетеш отново, ще видиш къде се накъсва ритъма, какво трябва да се отнеме, и какво - да се добави. Трябва да мине малко време.
  • И на мен ми хареса! Браво!
  • Много хубаво. Браво! Давай смело, има талант в теб, а също и интелект

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...