20 нояб. 2019 г., 16:15

Пожари

1.2K 1 2

Каква сме нация, опасни сме –

че всички сме пожарникари.

На работа и по домашному

един след друг гасим „пожари”.

 

На чорбаджии чужди, наши ли

работим, в повечко е стресът.

(Уж сме у нас, а се оказваме

май на гурбет в квартал съседен).

 

Въпросът друг е колко плащат ни

и колко малко уважават.

Но при „пожари” ни изпращат и

понякога „вода“ не дават...

 

 

(Стихотворението е номинирано за награда на националния литературен конкурс за гражданска поезия "Елате ни вижте" през 2011.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...