20 нояб. 2019 г., 16:15

Пожари

1.2K 1 2

Каква сме нация, опасни сме –

че всички сме пожарникари.

На работа и по домашному

един след друг гасим „пожари”.

 

На чорбаджии чужди, наши ли

работим, в повечко е стресът.

(Уж сме у нас, а се оказваме

май на гурбет в квартал съседен).

 

Въпросът друг е колко плащат ни

и колко малко уважават.

Но при „пожари” ни изпращат и

понякога „вода“ не дават...

 

 

(Стихотворението е номинирано за награда на националния литературен конкурс за гражданска поезия "Елате ни вижте" през 2011.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...