Каква сме нация, опасни сме –
че всички сме пожарникари.
На работа и по домашному
един след друг гасим „пожари”.
На чорбаджии чужди, наши ли
работим, в повечко е стресът.
(Уж сме у нас, а се оказваме
май на гурбет в квартал съседен).
Въпросът друг е колко плащат ни
и колко малко уважават.
Но при „пожари” ни изпращат и
понякога „вода“ не дават...
(Стихотворението е номинирано за награда на националния литературен конкурс за гражданска поезия "Елате ни вижте" през 2011.)
© Ивелина Стойкова Все права защищены