20.11.2019 г., 16:15

Пожари

1.2K 1 2

Каква сме нация, опасни сме –

че всички сме пожарникари.

На работа и по домашному

един след друг гасим „пожари”.

 

На чорбаджии чужди, наши ли

работим, в повечко е стресът.

(Уж сме у нас, а се оказваме

май на гурбет в квартал съседен).

 

Въпросът друг е колко плащат ни

и колко малко уважават.

Но при „пожари” ни изпращат и

понякога „вода“ не дават...

 

 

(Стихотворението е номинирано за награда на националния литературен конкурс за гражданска поезия "Елате ни вижте" през 2011.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Стойкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...