Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
10 дек. 2011 г., 22:10

Пожарите посяват бури 

  Поэзия » Другая
725 0 9

Разсее ли се облакът ми прашен

и сивото небе се извали,

тогава, от стърнищата запален,

пак огънят във мен ще закади.

Завил във пламъци  надежди гладни

със късчета от залеза красив,

стъкмява  дни, от горест жадни,  

да стопли моя миг щастлив.

Дано тогава  изясни се небето,

че, казват, бурите ги сее огъня.

Запали ли се лавата в сърцето,

дано не изгори, ще моля...



   


© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави, Джейни!
    Дано, ама надали
  • Дано!
  • Перфектен!
  • В сърцето- пламък,във очите- облак
    небе от страст покрило е душата.
    А който иска да прегърне вятър
    не се бои от бурята на чувствата...
  • Благодаря ви!
    Дори, да посее бури огънят в сърцето не трябва, да стихва!
    И да, той пречиства!
  • Казват, че огънят пречиствал...
  • "Разсее ли се облакът ми прашен

    и сивото небе се извали,

    тогава, от стърнищата запален,

    пак огънят във мен ще закади."
    Хареса ми !Поздрав!

  • Отново много ми хареса! Светъл поздрав, Евгения!
  • За повече щастливи мигове, Жени!!! Прегръдка!
Предложения
: ??:??