Разсее ли се облакът ми прашен
и сивото небе се извали,
тогава, от стърнищата запален,
пак огънят във мен ще закади.
Завил във пламъци надежди гладни
със късчета от залеза красив,
стъкмява дни, от горест жадни,
да стопли моя миг щастлив.
Дано тогава изясни се небето,
че, казват, бурите ги сее огъня.
Запали ли се лавата в сърцето,
дано не изгори, ще моля...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up