Разсее ли се облакът ми прашен
и сивото небе се извали,
тогава, от стърнищата запален,
пак огънят във мен ще закади.
Завил във пламъци надежди гладни
със късчета от залеза красив,
стъкмява дни, от горест жадни,
да стопли моя миг щастлив.
Дано тогава изясни се небето,
че, казват, бурите ги сее огъня.
Запали ли се лавата в сърцето,
дано не изгори, ще моля...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
