Разсее ли се облакът ми прашен
и сивото небе се извали,
тогава, от стърнищата запален,
пак огънят във мен ще закади.
Завил във пламъци надежди гладни
със късчета от залеза красив,
стъкмява дни, от горест жадни,
да стопли моя миг щастлив.
Дано тогава изясни се небето,
че, казват, бурите ги сее огъня.
Запали ли се лавата в сърцето,
дано не изгори, ще моля...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
