20 сент. 2016 г., 09:20

Пожълтяла есен

471 1 4

Овошката е дюля

със жълти плодове.

В зелената кошуля

накацали са те.

 

Погълнало нацяло

от жълтите лъчи,

красивото е спряло

в зелените очи.

 

А вечер под листата

изгряват сто луни

и зреят си нещата

до есенни слани.

 

А вече не е юли

и секва песента.

Ухание на дюли

и жълта- есента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели! За хубавите коментари мислено Ви черпя със сладко от дюли!
    Страхотно е! Това е най-хубавия мирис на есента! Желая Ви прекрасна есен и творчески вдъхновения! Поздрави от мен!
  • "красивото е спряло
    в зелените очи.

    А вечер под листата
    изгряват сто луни
    и зреят си нещата
    до есенни слани.

    А вече не е юли
    и секва песента."

    Красиво, много красиво! Ники! Наистина си хванал красивото в очите си, а може би и в нечии други. Човек трябва да открива красивото във всичко, а есента със своя танц от листа и дъждовните музикални вечери е толкова красива, особено ако си в близка компания, тогава обичта, любовта я правят още по - красива, нищо че е леко пожълтяла, това губи значение!
  • Мммм..., - наистина ухае....!!!
  • Ухае на дюли и на есен от стихотворението ти, Никола. Хубаво си го казал. Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...