Sep 20, 2016, 9:20 AM

Пожълтяла есен

  Poetry
465 1 4

Овошката е дюля

със жълти плодове.

В зелената кошуля

накацали са те.

 

Погълнало нацяло

от жълтите лъчи,

красивото е спряло

в зелените очи.

 

А вечер под листата

изгряват сто луни

и зреят си нещата

до есенни слани.

 

А вече не е юли

и секва песента.

Ухание на дюли

и жълта- есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели! За хубавите коментари мислено Ви черпя със сладко от дюли!
    Страхотно е! Това е най-хубавия мирис на есента! Желая Ви прекрасна есен и творчески вдъхновения! Поздрави от мен!
  • "красивото е спряло
    в зелените очи.

    А вечер под листата
    изгряват сто луни
    и зреят си нещата
    до есенни слани.

    А вече не е юли
    и секва песента."

    Красиво, много красиво! Ники! Наистина си хванал красивото в очите си, а може би и в нечии други. Човек трябва да открива красивото във всичко, а есента със своя танц от листа и дъждовните музикални вечери е толкова красива, особено ако си в близка компания, тогава обичта, любовта я правят още по - красива, нищо че е леко пожълтяла, това губи значение!
  • Мммм..., - наистина ухае....!!!
  • Ухае на дюли и на есен от стихотворението ти, Никола. Хубаво си го казал. Сърдечен поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...