koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
20.09.2016 г., 9:20 ч.

Пожълтяла есен 

  Поезия
301 1 4

Овошката е дюля

със жълти плодове.

В зелената кошуля

накацали са те.

 

Погълнало нацяло

от жълтите лъчи,

красивото е спряло

в зелените очи.

 

А вечер под листата

изгряват сто луни

и зреят си нещата

до есенни слани.

 

А вече не е юли

и секва песента.

Ухание на дюли

и жълта- есента...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Приятели! За хубавите коментари мислено Ви черпя със сладко от дюли!
    Страхотно е! Това е най-хубавия мирис на есента! Желая Ви прекрасна есен и творчески вдъхновения! Поздрави от мен!
  • "красивото е спряло
    в зелените очи.

    А вечер под листата
    изгряват сто луни
    и зреят си нещата
    до есенни слани.

    А вече не е юли
    и секва песента."

    Красиво, много красиво! Ники! Наистина си хванал красивото в очите си, а може би и в нечии други. Човек трябва да открива красивото във всичко, а есента със своя танц от листа и дъждовните музикални вечери е толкова красива, особено ако си в близка компания, тогава обичта, любовта я правят още по - красива, нищо че е леко пожълтяла, това губи значение!
  • Мммм..., - наистина ухае....!!!
  • Ухае на дюли и на есен от стихотворението ти, Никола. Хубаво си го казал. Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??